Katedra jihoslovanských a balkanistických studií Vás srdečně zve na přednášku Венчание. Ритуални аспекти и религиозна и правна същност на властта и брака, kterou bulharsky prosloví prof. Ivan Biljarski (Historický ústav Bulharské akademie věd) ve středu, 31.05. 2011 v 13,00 hod. v č. 308A, 3. patro, v hlavní budově Filozofické fakulty, náměstí Jana Palacha 2.
Anotace:
Основната цел на лекцията е да представи някои ритуални сходства между бракосъчетанието в Православната църква и владетелската инвеститура, царската коронация. Фокусът на изложението е поставен от една страна върху церемониала, а от друга върху обосноваването на властта посредством жената и семейните отношения. Тук ще ни интересува брачното отношение като способ за легитимиране на властта.
В предмодерните общества властта се е основавала на отношението ѝ към свещеното и обожествяването на владетеля като въплъщение на божеството (в езическите религии) или освещаването му като избраник на Бог (в монотеистичните) е задължителен способ за легитимиране на неговата власт. Често това отношение между свещеното и профанното се актуализира в света чрез жената – майка, съпруга или просто извор на святост.
Легитимирането на властта посредством брак не ще ни интересува в неговия династичен аспект, а като възпроизвеждане на божествения архетип на отношенията, свързани с упражняването ѝ. В езическите общества царят често обосновава властта си посредством йерогамия или свещен брак между него и някакво женско хтонично божество на плодородието. Това е свързано обикновено с особени ритуали, извършвани при интронизирането на нов владетел или повтаряни всяка година, заедно с възпроизвеждането на космическата хармония в света. В християнското общество бракът е повторение на небесния си първообраз на отношението между Господ Иисус Христос (наричан небесен Жених) и Неговата Църква (назовавана небесна Невеста). В това си отношение Той е „свещеник и цар по реда Мелхиседеков“ (Псалми 109/110:4; Послание до евреите, 7:17 сл.) и тук се явява именно в царското си качество. Такова осмисляне на брака създава и пряка връзка между него и отношението между царя и царството. То се осмисля и изказва като сходно на това между съпруга и съпругата. Това е и причината церемониите, свързани с легитимирането на властта на владетеля, като например коронацията, до голяма степен да повтарят тези по бракосъчетаването и да носят същото наименование – венчание. Тази гледна точка може да бъде намерена не само в официалната култура, ала и във фолклора, което също ще бъде представено в лекцията.
Přednáška bude proslovena v Bulharštině
